*****
Страх ни е, не можем да обичаме,
а искаме да бъдеме щастливи,
с лъжи сърцата си разбиваме,
“Обичам те” - трудно го изричаме!
Мечти, захвърлени нанякъде,
в стремежа си да бъдем първи.
Грешим... Нека да прощаваме,
а не да пазиме гърбa си.
Горим... но лед е във душите,
кладата гореща гасне
и в пепел паднали сълзите,
стават ледени кристали.
Надежда, вяра и любов...
са нужни, за да си простим,
пречистени, в един живот,
да можем заедно да продължим.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
