Nov 17, 2006, 12:09 PM

***** 

  Poetry
566 0 9

   Страх ни е, не можем да обичаме,

       а искаме да бъдеме щастливи,

        с лъжи сърцата си разбиваме,

   “Обичам те” - трудно го изричаме!

     Мечти, захвърлени  нанякъде,

      в стремежа си да бъдем първи.

       Грешим... Нека да прощаваме,

            а не да пазиме гърбa си.

       Горим... но лед е във душите,

            кладата гореща гасне

       и в пепел паднали сълзите,

         стават ледени кристали.

         Надежда, вяра и любов...

       са нужни, за да си простим,

        пречистени, в един живот,
     да можем заедно да продължим.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??