26 дек. 2004 г., 22:58

* * *

1.3K 0 7

 

 

И колкото да бягаме във мислите

във търсене на вечността нелепа,

земята ще ни приласкае хищно,

преди да сме намерили утеха….

 

И няма с час един да стигне времето.

Секунда някаква ще липсва само

преди да сме достигнали прозрение.

А после….после вече ще ни няма.

 

След нас ще  избуяват само спомени

и в тях душите ни ще се завръщат

непримирени, скръбни и бездомни

да търсят разпиляната си същност.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Пишеш невероятно.
  • Във спомени ще се откриваме,
    докато накрая
    самите ние спомени ще станем.
  • Наистина красив стих!
  • Благодаря ви, радвам се, че сте харесали този стих, защото имам особени пристрастия към него!
  • С никакви пари и с нищо на света човек не може да си купи дори секунда време. Да понякога секунда не достига за да прозреш истината.В този смисъл Времето е най-ценното нещо на света. Прекрасен стих - красив и стойностен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...