Dec 26, 2004, 10:58 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 7

 

 

И колкото да бягаме във мислите

във търсене на вечността нелепа,

земята ще ни приласкае хищно,

преди да сме намерили утеха….

 

И няма с час един да стигне времето.

Секунда някаква ще липсва само

преди да сме достигнали прозрение.

А после….после вече ще ни няма.

 

След нас ще  избуяват само спомени

и в тях душите ни ще се завръщат

непримирени, скръбни и бездомни

да търсят разпиляната си същност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Пишеш невероятно.
  • Във спомени ще се откриваме,
    докато накрая
    самите ние спомени ще станем.
  • Наистина красив стих!
  • Благодаря ви, радвам се, че сте харесали този стих, защото имам особени пристрастия към него!
  • С никакви пари и с нищо на света човек не може да си купи дори секунда време. Да понякога секунда не достига за да прозреш истината.В този смисъл Времето е най-ценното нещо на света. Прекрасен стих - красив и стойностен!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...