Метаморфоза
Момичето, което нявга бях
си тръгна тази нощ самотно, тихо…
забулено в дъжд и шепи прах,
загърнато в спомени за дните,
в които тичаше без страх,
прескачащо в различните вселени,
в които имаше и смях
и смело можеше да казва: Има време!
На прага на живота ми студен
аз днес видях една жена,
разглеждам я с поглед притаен, ...