***
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.
Викам... и викам сама
а вика ми никой не чува.
Безбожна, студена тъма,
и тя като мене тъгува...
Потъвам... потъвам нещастна.
Нещастие - грешно, горчиво,
самотно, черно и бясно
се гърчи в агония дива.
А някъде там в нощта,
дете невинно умира...
Оставило тихо света,
забравило, малко заспива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Метафора Все права защищены