eX_girl (Метафора) eX_girl (Метафора)
1 72
May 3, 2007, 2:04 AM

***

  Poetry
599 0 2
Умирам... умирам за теб.
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.

Викам... и викам сама
а вика ми никой не чува.
Безбожна, студена тъма,
и тя като мене тъгува...

Потъвам... потъвам нещастна.
Нещастие - грешно, горчиво,
самотно, черно и бясно
се гърчи в агония дива.

А някъде там в нощта, 
дете невинно умира...
Оставило тихо света,
забравило, малко заспива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Метафора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0