3.05.2007 г., 2:04

***

605 0 2
Умирам... умирам за теб.
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.

Викам... и викам сама
а вика ми никой не чува.
Безбожна, студена тъма,
и тя като мене тъгува...

Потъвам... потъвам нещастна.
Нещастие - грешно, горчиво,
самотно, черно и бясно
се гърчи в агония дива.

А някъде там в нощта, 
дете невинно умира...
Оставило тихо света,
забравило, малко заспива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...