3 may 2007, 2:04

***

  Poesía
606 0 2
Умирам... умирам за теб.
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.

Викам... и викам сама
а вика ми никой не чува.
Безбожна, студена тъма,
и тя като мене тъгува...

Потъвам... потъвам нещастна.
Нещастие - грешно, горчиво,
самотно, черно и бясно
се гърчи в агония дива.

А някъде там в нощта, 
дете невинно умира...
Оставило тихо света,
забравило, малко заспива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Метафора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...