* * *

11 июн. 2007 г., 19:48

Поэзия

657 0 1

Пролетният ми лъх,
не си отивай,
вдъхни ми
майския си полски дъх,

той да ме съживи.
Удари ме с любов
силна в гръдта,
сърцето ми да затупти...

Вода чиста, недокосната,
пресъхналите ми устни
сега от теб имат нужда,
ела, утоли една сърдечна
жажда...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения