25 окт. 2006 г., 13:00

...

763 0 1

Ти мислил ли си,що е туй
                            живот...
Ти мислил ли си... как живееш?
А аз си мисля,
          не! Аз чувствам, че живея!
Живея истински,
              завинаги -
                      веднъж!
Аз дишам, движа се,
                    ЖИВЕЯ!
Да! В тази думичка 
                 тъй кратка,
събирам своя път и 
                 свойта диря.
Когато радост във сърцето ми 
                                 цари -
светът е мой и аз въртя 
                      се с него -
тогава всичко светло е,
                     и мило -
тогава всичко близко е -
                        любимо...
Тогава чувствам, че
                           живея!
Живея дни, неподлежащи
                   на забрава.
Когато в нещо спъна се
             жестоко, непростимо,
когато хвърлят ме в
                бездънна пропаст,
когато в мрак потънат
                      моите очи -
аз пак живея! Дишам с 
                        всички сили!
Аз търся кислород под всеки камък,
от всяко стръкче соковете
                                 живи -
аз жадно пия-пия
                      ненаситно.
Да! Капчиците - тези - ми
                            помагат!
Помагат ми да стъпя пак
                        на своите нозе:
те дават ми вълшебни 
                             сили -
изправям се и тръгвам
                      пак напред.
Така е! Дори да падна от
                   лъжовно било,
дори да мина в
                   огнена стена,
животът мой не ще
                     прекъсне!
Той ще гори! По дяволите!
                     Ще гори!
И пламъкът му в миг
                          ще освети
лицето ми и двете ми
                               очи,
защото в тях ще може
                     да се прочете не друго,
а онази истинска искрица...
                         означаваща...
                                     ЖИВОТ!

                                                       1984
















                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...