25.10.2006 г., 13:00

...

762 0 1

Ти мислил ли си,що е туй
                            живот...
Ти мислил ли си... как живееш?
А аз си мисля,
          не! Аз чувствам, че живея!
Живея истински,
              завинаги -
                      веднъж!
Аз дишам, движа се,
                    ЖИВЕЯ!
Да! В тази думичка 
                 тъй кратка,
събирам своя път и 
                 свойта диря.
Когато радост във сърцето ми 
                                 цари -
светът е мой и аз въртя 
                      се с него -
тогава всичко светло е,
                     и мило -
тогава всичко близко е -
                        любимо...
Тогава чувствам, че
                           живея!
Живея дни, неподлежащи
                   на забрава.
Когато в нещо спъна се
             жестоко, непростимо,
когато хвърлят ме в
                бездънна пропаст,
когато в мрак потънат
                      моите очи -
аз пак живея! Дишам с 
                        всички сили!
Аз търся кислород под всеки камък,
от всяко стръкче соковете
                                 живи -
аз жадно пия-пия
                      ненаситно.
Да! Капчиците - тези - ми
                            помагат!
Помагат ми да стъпя пак
                        на своите нозе:
те дават ми вълшебни 
                             сили -
изправям се и тръгвам
                      пак напред.
Така е! Дори да падна от
                   лъжовно било,
дори да мина в
                   огнена стена,
животът мой не ще
                     прекъсне!
Той ще гори! По дяволите!
                     Ще гори!
И пламъкът му в миг
                          ще освети
лицето ми и двете ми
                               очи,
защото в тях ще може
                     да се прочете не друго,
а онази истинска искрица...
                         означаваща...
                                     ЖИВОТ!

                                                       1984
















                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...