...
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
във безвремие -
не дирят теб, а нечия
душа...
Когато вгледаш се във своето
съвремие -
откриваш ли там
своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
очи затворил,
дъх стаил,
когато си поканил самотата
и празнотата тайно си
гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
има -
макар сега да тегне
тежка
зима...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
във безвремие -
не дирят теб, а нечия
душа...
Когато вгледаш се във своето
съвремие -
откриваш ли там
своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
очи затворил,
дъх стаил,
когато си поканил самотата
и празнотата тайно си
гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
има -
макар сега да тегне
тежка
зима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Стоянова Все права защищены
