7 ene 2007, 13:51

...

  Poesía
952 0 4
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
                    във безвремие -
не дирят теб, а нечия
                          душа...
Когато вгледаш се във своето
                           съвремие -
откриваш ли там
                      своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
            очи затворил,
                            дъх стаил,
когато си поканил самотата
      и празнотата тайно си
                                гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
                              има -
макар сега да тегне
                   тежка
                         зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...