7 ene 2007, 13:51

...

  Poesía
958 0 4
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
                    във безвремие -
не дирят теб, а нечия
                          душа...
Когато вгледаш се във своето
                           съвремие -
откриваш ли там
                      своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
            очи затворил,
                            дъх стаил,
когато си поканил самотата
      и празнотата тайно си
                                гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
                              има -
макар сега да тегне
                   тежка
                         зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...