7 ene 2007, 13:51

...

  Poesía
957 0 4
Когато някой дойде ти от Нищото...
И няма образ, нито силует.
Когато пламъкът избяга от огнището -
искра прехвърля огнения плет...
Когато думите се лутат
                    във безвремие -
не дирят теб, а нечия
                          душа...
Когато вгледаш се във своето
                           съвремие -
откриваш ли там
                      своята съдба?!
Когато вечер легнеш в тишината -
            очи затворил,
                            дъх стаил,
когато си поканил самотата
      и празнотата тайно си
                                гостил...
Едва ли ти е весело тогава.
Едва ли - туй не е забава...
Какво пък - утро пак ще
                              има -
макар сега да тегне
                   тежка
                         зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...