* * *
Отново усмирих плача на стъпките.
Но тъмнината ме следи като циклоп.
А утрините бягат от стоманата,
изровила във вените окоп.
Кои войници ще прииждат,
безропотно повели снегове,
щом птиците безпътно-неподвижно
ще дават тон на техните нозе?
Защо мъглата не обърка
посоката ти, свършваща със мен?
Изменчива съм като буря. Плътна -
обвита в кожа на тюлен.
Посмях да ти покажа кой си,
но все събличах гордостта.
И... островърхите ти конуси
пробиха моята стена.
Но тъмнината ме следи като циклоп.
А утрините бягат от стоманата,
изровила във вените окоп.
Кои войници ще прииждат,
безропотно повели снегове,
щом птиците безпътно-неподвижно
ще дават тон на техните нозе?
Защо мъглата не обърка
посоката ти, свършваща със мен?
Изменчива съм като буря. Плътна -
обвита в кожа на тюлен.
Посмях да ти покажа кой си,
но все събличах гордостта.
И... островърхите ти конуси
пробиха моята стена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Папазикова Все права защищены
