mageni (Мариана Папазикова)
50 50
20.11.2006 г., 9:33 ч.

* * * 

  Поезия
617 0 3
Отново усмирих плача на стъпките.
Но тъмнината ме следи като циклоп.
А утрините бягат от стоманата,
изровила във вените окоп.
Кои войници ще прииждат,
безропотно повели снегове,
щом птиците безпътно-неподвижно
ще дават тон на техните нозе?
Защо мъглата не обърка
посоката ти, свършваща със мен?
Изменчива съм като буря. Плътна -
обвита в кожа на тюлен.
Посмях да ти покажа кой си,
но все събличах гордостта.
И... островърхите ти конуси
пробиха моята стена.

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??