* * *

3 дек. 2006 г., 21:23

Поэзия

593 0 2

Гледам как птиците тичат
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство.
Дупки дебнат крилата,
където през чумаво
люпят се червеи
и се усукват във смерч.
Така избледнявам
до тъжно-
като безпътна
пътека...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения