* * *

3 дек. 2006 г., 21:23

Поэзия

700 0 2

Гледам как птиците тичат
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство.
Дупки дебнат крилата,
където през чумаво
люпят се червеи
и се усукват във смерч.
Така избледнявам
до тъжно-
като безпътна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения