* * *
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство.
Дупки дебнат крилата,
където през чумаво
люпят се червеи
и се усукват във смерч.
Така избледнявам
до тъжно-
като безпътна
пътека...
© Мариана Папазикова All rights reserved.