12 дек. 2006 г., 00:09

* * *

Поэзия

970 0 6

Прощавам...
Не прощавам...
Грехове...
Лъжи и откровения...
Измислици!
Духът ми щом
към тебе ме зове-
не съществува друга истина.
За теб и мен
светът суров
е отредил
да бъдем огледало-
щом аз съм без лице
във тоз живот,
ти своето ще търсиш
отначало!
Сърцата ни,
отплували в далечното,
на корабите-призраци
приличат.
Но само ние знаем,
че е Вечно
това,
с което се привличаме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mageni (Мариана Папазикова)

Благодаря за коментарите...Романтик...това са лутаниците на душата...всичко е илюзия...важното е накъде те води сърцето-понякога прощаваш,понякога-не...но...най-верният глас е този-"отвътре"...а и какво означават нашите смешни понякога страсти пред онова-към което се стремим...

2006-12-12T13:21:01+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Напевен,чудесен стих,Мариана!

2006-12-12T10:38:44+02:00
изречена (Мая Попова)

няма по-красиво от взаимното привличане на душите! поздравления!

2006-12-12T09:26:58+02:00
Романтик (Христо Костов)

Само не разбрах лъжи и откровения ли не прощаваш?
За лъжите, ясно. Но за откровенията имаш противоречие.
Иначе стиха е чудесен!!!
Поздрави, Мариана!!!

2006-12-12T09:23:53+02:00
atanas_dvk (Атанас Коев)

Много си добра... със Словото

2006-12-12T00:38:03+02:00