Прощавам...
Не прощавам...
Грехове...
Лъжи и откровения...
Измислици!
Духът ми щом
към тебе ме зове-
не съществува друга истина.
За теб и мен
светът суров
е отредил
да бъдем огледало-
щом аз съм без лице
във тоз живот,
ти своето ще търсиш
отначало!
Сърцата ни,
отплували в далечното,
на корабите-призраци
приличат.
Но само ние знаем,
че е Вечно
това,
с което се привличаме!
© Мариана Папазикова Все права защищены