12 dic 2006, 0:09

* * *

  Poesía
961 0 6

Прощавам...
Не прощавам...
Грехове...
Лъжи и откровения...
Измислици!
Духът ми щом
към тебе ме зове-
не съществува друга истина.
За теб и мен
светът суров
е отредил
да бъдем огледало-
щом аз съм без лице
във тоз живот,
ти своето ще търсиш
отначало!
Сърцата ни,
отплували в далечното,
на корабите-призраци
приличат.
Но само ние знаем,
че е Вечно
това,
с което се привличаме!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментарите...Романтик...това са лутаниците на душата...всичко е илюзия...важното е накъде те води сърцето-понякога прощаваш,понякога-не...но...най-верният глас е този-"отвътре"...а и какво означават нашите смешни понякога страсти пред онова-към което се стремим...
  • Напевен,чудесен стих,Мариана!
  • няма по-красиво от взаимното привличане на душите! поздравления!
  • Само не разбрах лъжи и откровения ли не прощаваш?
    За лъжите, ясно. Но за откровенията имаш противоречие.
    Иначе стиха е чудесен!!!
    Поздрави, Мариана!!!
  • Много си добра... със Словото

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....