mageni (Мариана Папазикова)
50 50
12.12.2006 г., 0:09 ч.

* * * 

  Поезия
695 0 6

Прощавам...
Не прощавам...
Грехове...
Лъжи и откровения...
Измислици!
Духът ми щом
към тебе ме зове-
не съществува друга истина.
За теб и мен
светът суров
е отредил
да бъдем огледало-
щом аз съм без лице
във тоз живот,
ти своето ще търсиш
отначало!
Сърцата ни,
отплували в далечното,
на корабите-призраци
приличат.
Но само ние знаем,
че е Вечно
това,
с което се привличаме!


© Мариана Папазикова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите...Романтик...това са лутаниците на душата...всичко е илюзия...важното е накъде те води сърцето-понякога прощаваш,понякога-не...но...най-верният глас е този-"отвътре"...а и какво означават нашите смешни понякога страсти пред онова-към което се стремим...
  • Напевен,чудесен стих,Мариана!
  • няма по-красиво от взаимното привличане на душите! поздравления!
  • Само не разбрах лъжи и откровения ли не прощаваш?
    За лъжите, ясно. Но за откровенията имаш противоречие.
    Иначе стиха е чудесен!!!
    Поздрави, Мариана!!!
  • Много си добра... със Словото
  • Близостта между две души е Вечна-харесвам посланието на стиха Ви,mageni,а също и увличащият му ритъм !Поздравления !
Предложения
: ??:??