22 дек. 2006 г., 13:32

* * * 

  Поэзия
567 0 4

            ...   на Любимия...
                                      ...за възродената ми душа!...


Не знам
какво отключи в мен...
Но зная,
че има бури,
носещи покой!
Че този миг
е равен  на безкрая...
Че свой не си,
не може да си мой...
Но в мен че си-
е силата могъща
на всичките ни
слети
светове...
И тази сила
може да обръща
посоката на времето...
Да спре
морето бурно
да вълнува
на погледа ми
синята  тъга...
Към твойта
моята душа пътува-
това е всичко
в любовта!...


© Мариана Папазикова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??