* * *
... на Любимия...
...за възродената ми душа!...
Не знам
какво отключи в мен...
Но зная,
че има бури,
носещи покой!
Че този миг
е равен на безкрая...
Че свой не си,
не може да си мой...
Но в мен че си-
е силата могъща
на всичките ни
слети
светове...
И тази сила
може да обръща
посоката на времето...
Да спре
морето бурно
да вълнува
на погледа ми
синята тъга...
Към твойта
моята душа пътува-
това е всичко
в любовта!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Папазикова Все права защищены
