Dec 22, 2006, 1:32 PM

* * *

  Poetry
890 0 4

            ...   на Любимия...
                                      ...за възродената ми душа!...


Не знам
какво отключи в мен...
Но зная,
че има бури,
носещи покой!
Че този миг
е равен  на безкрая...
Че свой не си,
не може да си мой...
Но в мен че си-
е силата могъща
на всичките ни
слети
светове...
И тази сила
може да обръща
посоката на времето...
Да спре
морето бурно
да вълнува
на погледа ми
синята  тъга...
Към твойта
моята душа пътува-
това е всичко
в любовта!...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...