Dec 22, 2006, 1:32 PM

* * *

  Poetry
893 0 4

            ...   на Любимия...
                                      ...за възродената ми душа!...


Не знам
какво отключи в мен...
Но зная,
че има бури,
носещи покой!
Че този миг
е равен  на безкрая...
Че свой не си,
не може да си мой...
Но в мен че си-
е силата могъща
на всичките ни
слети
светове...
И тази сила
може да обръща
посоката на времето...
Да спре
морето бурно
да вълнува
на погледа ми
синята  тъга...
Към твойта
моята душа пътува-
това е всичко
в любовта!...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...