* * *
... на Любимия...
...за възродената ми душа!...
Не знам
какво отключи в мен...
Но зная,
че има бури,
носещи покой!
Че този миг
е равен на безкрая...
Че свой не си,
не може да си мой...
Но в мен че си-
е силата могъща
на всичките ни
слети
светове...
И тази сила
може да обръща
посоката на времето...
Да спре
морето бурно
да вълнува
на погледа ми
синята тъга...
Към твойта
моята душа пътува-
това е всичко
в любовта!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени
