Идилия из кафеникавите тоалетни
и смели са бълхи на плаца,
касапница със червеи в ръцете,
червена, твоя и позната.

Издути вени в коленете,
сакати, малки синове.
Истината тихо броди,
от нас похапва си месце.

Вонята свири в тъмнината
на флейта, може би тромпет.
Загаснала ù е в устата
последна пура, гняв и смет.

Ще дойда с теб във планината
и заедно ще открием огъня,
а ти ще слезеш сам надолу,
за да се влюбиш и умреш за хората.

Две светли мишки в полумрака,
лежерна, гаснеща луна,
обичали се до забрава.
При тях дошла друга една
и казала им малка тайна.

Под сфинкса има саркофаг,
във него ще лежи маймуна.
Той цар е бил на своя бряг,
но мишка казала му дума.

Тя черна мишка е била.
Със сто ръце под палави клепачи.
Съсиреното ù сърце
пожар в градината довлачи.