Идилия из кафеникавите тоалетни
и смели са бълхи на плаца,
касапница със червеи в ръцете,
червена, твоя и позната.
Издути вени в коленете,
сакати, малки синове.
Истината тихо броди,
от нас похапва си месце.
Вонята свири в тъмнината
на флейта, може би тромпет.
Загаснала ù е в устата
последна пура, гняв и смет.
Ще дойда с теб във планината
и заедно ще открием огъня,
а ти ще слезеш сам надолу,
за да се влюбиш и умреш за хората.
Две светли мишки в полумрака,
лежерна, гаснеща луна,
обичали се до забрава.
При тях дошла друга една
и казала им малка тайна.
Под сфинкса има саркофаг,
във него ще лежи маймуна.
Той цар е бил на своя бряг,
но мишка казала му дума.
Тя черна мишка е била.
Със сто ръце под палави клепачи.
Съсиреното ù сърце
пожар в градината довлачи.
© Милен Владов Всички права запазени