14.03.2010 г., 11:50

* * *

697 0 0

Идилия из кафеникавите тоалетни
и смели са бълхи на плаца,
касапница със червеи в ръцете,
червена, твоя и позната.

Издути вени в коленете,
сакати, малки синове.
Истината тихо броди,
от нас похапва си месце.

Вонята свири в тъмнината
на флейта, може би тромпет.
Загаснала ù е в устата
последна пура, гняв и смет.

Ще дойда с теб във планината
и заедно ще открием огъня,
а ти ще слезеш сам надолу,
за да се влюбиш и умреш за хората.

Две светли мишки в полумрака,
лежерна, гаснеща луна,
обичали се до забрава.
При тях дошла друга една
и казала им малка тайна.

Под сфинкса има саркофаг,
във него ще лежи маймуна.
Той цар е бил на своя бряг,
но мишка казала му дума.

Тя черна мишка е била.
Със сто ръце под палави клепачи.
Съсиреното ù сърце
пожар в градината довлачи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...