18 нояб. 2006 г., 21:33

* * *

759 0 2

Аз имам много лица,

но едно е истинското ми –

това на любовта...

Аз имам много усмивки –

но една е истинската ми,

тази, която за теб е предназначена...

Аз имам много погледи,

но един е, който ще те изгори –

този, в който някога се влюби ти.

Аз имам една душа, едно сърце

и те искат единствено и само теб,

защото те обичат, мое неповторимо момче!

Аз имам от всичко по едно,

но всяко едно те обича така,

сякаш цялата вселена се е събрала

в моето сърце, в моята душа,

в моите очи, в моите усмивки,

във всичко мое, което завинаги е твое.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно и истинско чувство.

    Поздрав и усмивка.
  • Опааа, тука има грешка. Това е малка част от стихчето, явно не съм го качила правилно, за което се извинявам!

    Ето сега вече грешката е поправена


Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...