15 нояб. 2006 г., 18:27

* * *

915 0 4
Ако някой ден се срещнем
не свеждай ти очи,
погледни момичето отсреща
и спомените в теб пусни.

Спомни си как децата
се клеха във любов,
спомни си как сърцата
изгаряха от зов.

Спомни си как се пръсна
всичко в онзи миг,
когато ти си тръгна
и подло измени.

Сърцето не забравя
болката от теб,
искрата не угасна
в онзи тъжен ден.

Не искам аз усмивки,
не искам поглед мил,
просто ти спомни си
и после отмини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...