15.11.2006 г., 18:27

* * *

913 0 4
Ако някой ден се срещнем
не свеждай ти очи,
погледни момичето отсреща
и спомените в теб пусни.

Спомни си как децата
се клеха във любов,
спомни си как сърцата
изгаряха от зов.

Спомни си как се пръсна
всичко в онзи миг,
когато ти си тръгна
и подло измени.

Сърцето не забравя
болката от теб,
искрата не угасна
в онзи тъжен ден.

Не искам аз усмивки,
не искам поглед мил,
просто ти спомни си
и после отмини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...