15.11.2006 г., 18:27

* * *

914 0 4
Ако някой ден се срещнем
не свеждай ти очи,
погледни момичето отсреща
и спомените в теб пусни.

Спомни си как децата
се клеха във любов,
спомни си как сърцата
изгаряха от зов.

Спомни си как се пръсна
всичко в онзи миг,
когато ти си тръгна
и подло измени.

Сърцето не забравя
болката от теб,
искрата не угасна
в онзи тъжен ден.

Не искам аз усмивки,
не искам поглед мил,
просто ти спомни си
и после отмини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...