Nov 15, 2006, 6:27 PM

* * *

  Poetry
918 0 4
Ако някой ден се срещнем
не свеждай ти очи,
погледни момичето отсреща
и спомените в теб пусни.

Спомни си как децата
се клеха във любов,
спомни си как сърцата
изгаряха от зов.

Спомни си как се пръсна
всичко в онзи миг,
когато ти си тръгна
и подло измени.

Сърцето не забравя
болката от теб,
искрата не угасна
в онзи тъжен ден.

Не искам аз усмивки,
не искам поглед мил,
просто ти спомни си
и после отмини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...