18 мар. 2006 г., 13:46

* * *

1K 0 1
Още ли да чакам ми кажи?След тебе
винаги надежда ми остава.Седя
замислена след страстната ни нощ,а ти
пътуваш пак към нея.Ти никога не си ми
казвал че ти липсвам,за тия думи можеби
до теб стоя.И аз излъгах те,и ти ме лъга,
дано и нашата раздяла е лъжа.
Тя можеби усеща моя полъх,в кошмарите
и можеби съм аз.Първа бях в живота ти
тъй странен,втора съм сега,но имам
право на това......................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Палмира Божинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми хареса и изобщо не е за 2,както го бяха оценили.От мене 6

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...