* * *
винаги надежда ми остава.Седя
замислена след страстната ни нощ,а ти
пътуваш пак към нея.Ти никога не си ми
казвал че ти липсвам,за тия думи можеби
до теб стоя.И аз излъгах те,и ти ме лъга,
дано и нашата раздяла е лъжа.
Тя можеби усеща моя полъх,в кошмарите
и можеби съм аз.Първа бях в живота ти
тъй странен,втора съм сега,но имам
право на това......................
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Палмира Божинова Все права защищены
