* * *
режи ми крехката душа...
После тялото вземи и хвърляй,
нека тъне там в калта.
О,да!Режи го туй безчувственото тяло,
режи го парче по парче.
А после хвърляй по отделно всяко
на твойте малки зверове.
На тях месото,а на теб кръвта...
Пий за да живееш вечно...
Не,не спирай,режи до кокал,
нека ме боли...
Моля те само прободи сърцето,
поне то да спре да тупти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
