* * *
Нож вземи,не удряй-
режи ми крехката душа...
После тялото вземи и хвърляй,
нека тъне там в калта.
О,да!Режи го туй безчувственото тяло,
режи го парче по парче.
А после хвърляй по отделно всяко
на твойте малки зверове.
На тях месото,а на теб кръвта...
Пий за да живееш вечно...
Не,не спирай,режи до кокал,
нека ме боли...
Моля те само прободи сърцето,
поне то да спре да тупти...
режи ми крехката душа...
После тялото вземи и хвърляй,
нека тъне там в калта.
О,да!Режи го туй безчувственото тяло,
режи го парче по парче.
А после хвърляй по отделно всяко
на твойте малки зверове.
На тях месото,а на теб кръвта...
Пий за да живееш вечно...
Не,не спирай,режи до кокал,
нека ме боли...
Моля те само прободи сърцето,
поне то да спре да тупти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
