Rosica (Росица Иванова) Rosica (Росица Иванова)
93
Jan 25, 2007, 10:17 AM

* * *

  Poetry
797 0 6
Нож вземи,не удряй-
режи ми крехката душа...
После тялото вземи и хвърляй,
нека тъне там в калта.

О,да!Режи го туй безчувственото тяло,
режи го парче по парче.
А после хвърляй по отделно всяко
на твойте малки зверове.

На тях месото,а на теб кръвта...
Пий за да живееш вечно...

Не,не спирай,режи до кокал,
нека ме боли...
Моля те само прободи сърцето,
поне то да спре да тупти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0