* * *
Тишина...
А после силна буря...
Морето яростно реве,
вълна с вълна страхливо се прегръщат,
молят се вятъра да не ги отнесе...
Малко корабче се носи по вълните,
а там самотен капитан -
опитва се да събере душите
и да се измъкне жив от тоз капан...
Морето се бушува и не спира,
вятърът безмилостно бучи,
дъждът започва да напира,
а капитанът бедните души брои...
Тишина...
Бурята отмина...
Всичко сякъш онемя,
само пролетният дъжд ръми, не спира,
капки тихо падат по палубата...
А там с последни сили капитана
изпраща своите чеда...
Душите млади той прегърна
и остана сам в нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
