Rosica (Росица Иванова)
93 354
27.01.2007 г., 0:58 ч.

* * * 

  Поезия
569 0 6

Тишина...
А после силна буря...
Морето яростно реве,
вълна с вълна страхливо се прегръщат,
молят се вятъра да не ги отнесе...


Малко корабче се носи по вълните,
а там самотен капитан -
опитва се да събере душите
и да се измъкне жив от тоз капан...


Морето се бушува и не спира,
вятърът безмилостно бучи,
дъждът започва да напира,
а капитанът бедните души брои...


Тишина...
Бурята отмина...
Всичко сякъш онемя,
само пролетният дъжд ръми, не спира,
капки тихо падат по палубата...


А там с последни сили капитана
изпраща своите чеда...
Душите млади той прегърна
и остана сам в нощта...

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??