* * *
Помниш ли когато ме погледна-
сърцето ми направо изхвърча.
А ти усмихна ми се тъй нежно
и с усмивката си ти ме сгря.
Какво да сторя да те върна-
до теб не стига моя глас.
Какво да сторя пак да те прегърна-
като не знам откъде да взема тази власт.
Лицето ми е вече състарено
да чакам да се върнеш ти.
Сърцето вече е сломено
от твоите вечни лъжи.
Сега ми казваш-другият те има,
друг прегръща те в нощта.
Забравила си,че ме има
и,че за тебе аз горя.
А аз сърцето си ти дадох,
животът си за теб живях.
А ти отиде си тъй рано,
че даже не знам как оцелях.
Пътища много пребродих без теб,
жените на пръсти броях.
Но ти оставаш ми в сърцето
и друга няма да погледна аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
