12 февр. 2007 г., 11:03

* * *

Поэзия

918 0 11

Боли, но не мога да те върна,
да викам и да моля вече нямам глас...
Сърцето ми е свито и безмълвно,
а над душата вече нямам власт.

Замина си - дори не ме попита,
изсмя се само в моето лице.
Прегърна нея и замина -
остави да страда тук едно сърце...

Чаках те с години да се върнеш,
за тебе аз копнях...
С вино се напивах -
през сълзи чувах твоя смях...

Няма да те моля да се върнеш -
непосилно е за мен това.
Няма да те моля с любов да ме прегърнеш -
това е вече за другата жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rosica (Росица Иванова)

Благодаря ти,Незабравима,дано има и нещо хубаво след всичката болка

2007-02-13T16:40:49+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Тъжен е стиха ти,но не унивай!
Ще имаш още много, прекрасни случвания!

2007-02-13T14:55:22+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Благодаря,Вероника!

2007-02-13T14:53:22+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Жертви сме и дватата,но ако той си прости ще осъзнае грешките който е допуснал.Аз простих-от мен толкова...А дали е загубил,не зная,аз със сиурност спечелих
Blush
Благодаря ти!

2007-02-13T08:29:40+02:00
Rosica (Росица Иванова)

Гери,на 20 или на 40 любовта винаги е страшна,понякога дори по-страшна от смъртта,но според мен е най-важно да си влюбен,независимо на колко години си

skakauec1,вярно е,че съм на 20,но дори за миг не съм допуснала самосъжаление, опитвам се да простя,но докато човек сам не си прости за,допуснатите гршки другите са безсилни да сторят това

Благодаря ви!

2007-02-12T18:10:12+02:00