12.02.2007 г., 11:03

* * *

915 0 11
Боли, но не мога да те върна,
да викам и да моля вече нямам глас...
Сърцето ми е свито и безмълвно,
а над душата вече нямам власт.

Замина си - дори не ме попита,
изсмя се само в моето лице.
Прегърна нея и замина -
остави да страда тук едно сърце...

Чаках те с години да се върнеш,
за тебе аз копнях...
С вино се напивах -
през сълзи чувах твоя смях...

Няма да те моля да се върнеш -
непосилно е за мен това.
Няма да те моля с любов да ме прегърнеш -
това е вече за другата жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Незабравима,дано има и нещо хубаво след всичката болка
  • Тъжен е стиха ти,но не унивай!
    Ще имаш още много, прекрасни случвания!
  • Благодаря,Вероника!
  • Жертви сме и дватата,но ако той си прости ще осъзнае грешките който е допуснал.Аз простих-от мен толкова...А дали е загубил,не зная,аз със сиурност спечелих
    Blush
    Благодаря ти!
  • Гери,на 20 или на 40 любовта винаги е страшна,понякога дори по-страшна от смъртта,но според мен е най-важно да си влюбен,независимо на колко години си

    skakauec1,вярно е,че съм на 20,но дори за миг не съм допуснала самосъжаление, опитвам се да простя,но докато човек сам не си прости за,допуснатите гршки другите са безсилни да сторят това

    Благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...