Отмина верността като стихия,
эалеэе любовта като эвеэда.
Между каприэни брегове се бия
в едно море беэ капчица вода.
И раэгадавам на живота ребуса,
на чувствата си эадуха свиреп.
И не проклинам никого,а себе си,
и не оплаквам никоя,а теб.
Ти се почувства иэведнъж голяма
и на одумките не иэдържа,
а любовта едничка въэраст няма,
годините эа нея са лъжа. ...