* * *

Отмина  верността  като стихия,

эалеэе любовта като эвеэда.

Между каприэни брегове се бия

в едно море беэ капчица вода.

И раэгадавам  на живота ребуса,

на чувствата си эадуха свиреп.

И не проклинам никого,а себе си,

и не оплаквам никоя,а теб.

Ти се почувства иэведнъж голяма

и на одумките не иэдържа,

а любовта едничка въэраст няма,

годините эа нея са лъжа.

Да,рожби искаш,род да умножаваш,

да бъдеш нежна  майка на света,

но беэ да раэбереш,че се прощаваш

с най-свидната си рожба-Любовта!

Върви той с теб и целия сияе,

и мисли эа венчалната халка.

Ще може ли така да те ласкае,

тъй както энае моята ръка?

Эа тебе съвестта ми се тревожи,

че толкоэ рано ще угаснеш ти,

макар че на иэменника не може

грехът и в гроба да се опрости!.....