juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
25 февр. 2007 г., 19:11

* * * 

  Поэзия
559 0 5
                                     В онази нощ дъждът над мен валеше,
                                     и сливаше се с моите сълзи,
                                     безпътна бях, не дирех и пътека,
                                     студена бях, не търсех и искри.


                                     Вървях като бездомница във мрака,
                                     самотна бях и тази самота
                                     във мен ехтеше като тъжен вятър,
                                     в душата ми бе впила пипала.


                                    А беше лято, беше юлска вечер,
                                    зеленото бе спряло над града,
                                    небето, като извор дълго чакан,
                                    поеше го с дъждовната вода.


                                    И тази красота пред мен блестеше,
                                    със всичките си пъстри багрила,
                                    до нея бях, а сякаш бе далече,
                                    докосвах я, а сякаш бе лъжа.


                                   И в тази вечер - песен недопята,
                                   под този дъжд - отронена сълза,
                                   отиваше си нещо свидно в мрака,
                                   умираше там моята душа.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??