* * *
В онази нощ дъждът над мен валеше,
и сливаше се с моите сълзи,
безпътна бях, не дирех и пътека,
студена бях, не търсех и искри.
Вървях като бездомница във мрака,
самотна бях и тази самота
във мен ехтеше като тъжен вятър,
в душата ми бе впила пипала.
А беше лято, беше юлска вечер,
зеленото бе спряло над града,
небето, като извор дълго чакан,
поеше го с дъждовната вода.
И тази красота пред мен блестеше,
със всичките си пъстри багрила,
до нея бях, а сякаш бе далече,
докосвах я, а сякаш бе лъжа.
И в тази вечер - песен недопята,
под този дъжд - отронена сълза,
отиваше си нещо свидно в мрака,
умираше там моята душа.
и сливаше се с моите сълзи,
безпътна бях, не дирех и пътека,
студена бях, не търсех и искри.
Вървях като бездомница във мрака,
самотна бях и тази самота
във мен ехтеше като тъжен вятър,
в душата ми бе впила пипала.
А беше лято, беше юлска вечер,
зеленото бе спряло над града,
небето, като извор дълго чакан,
поеше го с дъждовната вода.
И тази красота пред мен блестеше,
със всичките си пъстри багрила,
до нея бях, а сякаш бе далече,
докосвах я, а сякаш бе лъжа.
И в тази вечер - песен недопята,
под този дъжд - отронена сълза,
отиваше си нещо свидно в мрака,
умираше там моята душа.
© Эоя Михова All rights reserved.
