juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Feb 25, 2007, 7:11 PM

* * * 

  Poetry
556 0 5
                                     В онази нощ дъждът над мен валеше,
                                     и сливаше се с моите сълзи,
                                     безпътна бях, не дирех и пътека,
                                     студена бях, не търсех и искри.


                                     Вървях като бездомница във мрака,
                                     самотна бях и тази самота
                                     във мен ехтеше като тъжен вятър,
                                     в душата ми бе впила пипала.


                                    А беше лято, беше юлска вечер,
                                    зеленото бе спряло над града,
                                    небето, като извор дълго чакан,
                                    поеше го с дъждовната вода.


                                    И тази красота пред мен блестеше,
                                    със всичките си пъстри багрила,
                                    до нея бях, а сякаш бе далече,
                                    докосвах я, а сякаш бе лъжа.


                                   И в тази вечер - песен недопята,
                                   под този дъжд - отронена сълза,
                                   отиваше си нещо свидно в мрака,
                                   умираше там моята душа.

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??