В онази нощ дъждът над мен валеше,
и сливаше се с моите сълзи,
безпътна бях, не дирех и пътека,
студена бях, не търсех и искри.
Вървях като бездомница във мрака,
самотна бях и тази самота
във мен ехтеше като тъжен вятър,
в душата ми бе впила пипала.
А беше лято, беше юлска вечер,
зеленото бе спряло над града,
небето, като извор дълго чакан,
поеше го с дъждовната вода. ...