* * *
Затова ли те обичах - за страдания, за грях,
за теб ума си дадох, а сърцето ми стана прах.
От болка устните си хапя и от тях кръв тече,
защото повярвах на лъжите ти като малко дете.
Крещя обезумяла и моя писък в съня си дочуваш.
Подскачаш и търкащ очи, отърсвайки се от кошмара, който сънуваш.
Душата ми празна издаде тежък стон -
като сираче, без път и посока, търся свой подслон.
В прахта от сърцето ми има твои следи,
над тях плача с ледени сълзи.
Обичам те даже по-силно, въпреки времето, което отмина,
а тази самота ме убива.
Проклинам деня, в който изтръгна любовта ми от гърдите,
до този, в който изпариха се мечтите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радито Балчева Все права защищены
