dodic (Деян Димитров)
266 1705
19 февр. 2007 г., 12:21

* * * 

  Поэзия
603 0 5

 

 

Знаех и сънувах, че ще те открия,

като ехо от отдавна изживян живот,

и опарил се от твоята магия,

ще изгрея в утринта на твоя хоризонт.

 

Вътре някакво познато чувство

към теб ме води, сякаш с тебе вече съм живял,

сякаш любовта ти някога във времето съм вкусил,

на теб изцяло в минало съм се отдал.

 

И следвам те, познавам всяка твоя стъпка,

където и да си, аз чувствам топлина,

топлина - онази толкова позната, същата,

изпитана в ръцете на жена.

 

И сякаш се повтаря във живота,

така прекрасният, щастлив момент,

когато във очите ти щастлив ще се разходя,

а ти ще си усмихната до мен.

 

И това какво е, ако не магия?

Какво ли друго, ако не съдба?

Сред толкова жени единствената да открия,

и с нея да споделям любовта.

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??