* * *
Знаех и сънувах, че ще те открия,
като ехо от отдавна изживян живот,
и опарил се от твоята магия,
ще изгрея в утринта на твоя хоризонт.
Вътре някакво познато чувство
към теб ме води, сякаш с тебе вече съм живял,
сякаш любовта ти някога във времето съм вкусил,
на теб изцяло в минало съм се отдал.
И следвам те, познавам всяка твоя стъпка,
където и да си, аз чувствам топлина,
топлина - онази толкова позната, същата,
изпитана в ръцете на жена.
И сякаш се повтаря във живота,
така прекрасният, щастлив момент,
когато във очите ти щастлив ще се разходя,
а ти ще си усмихната до мен.
И това какво е, ако не магия?
Какво ли друго, ако не съдба?
Сред толкова жени единствената да открия,
и с нея да споделям любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
