* * *

28 февр. 2007 г., 13:22

Поэзия

465 0 1

С черни цветя в душата си,
със сини, красиви очи.
Наглед чисти, но ледено омайващи...
... убиващи, студени очи.
Тръгна из земята продажна,
за да откупуваш любовта.
И това, което Бог предал ми е,
да купуваш на безценица.
За усмивка - окото открадна ми.
За дума - другото взе.
За милувка - ръцете отряза ми...
За целувка - всичко отне.
И когато те попитах плахо:
"С какво да заслужа твойта любов?"
Ти каза: "С душата си!" и ме пусна в леден гроб.
Обзе ме ужас като за начало, но после се успокоих.
Душа имах, а тялото част по част опропасти.
Очи си нямах, за да мога да те видя, ръце си нямах, за да те почувствам.
Само с ушите си разбирах колко дяволско е всичко.
Леден дъх погали кожата ми,
напомни ми за онези очи...
... съгласих се - дарих ти душата си,
дано с нея щастлив да си ти!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения