Господи, колко съм грешна! Искам своите спомени да удавя. Пак да тичам в дъжда под череши и във топли треви да полягам. Нейде своята вяра загубих. Искам пак да повярвам във нещо - в някой момък незнаен и чуден, за да бъда добра и гореща. Искам вятър да пее за мене и слънца пак липите да ронят. Но сълзите, сълзите солени упорито надеждите гонят. Пак съм тъжна, защото научих, че жесток е светът към мечтатели. Но надявам се пак да получа две писма без адрес и подател.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав за стиха!