Господи, колко съм грешна!
Искам своите спомени да удавя.
Пак да тичам в дъжда под череши
и във топли треви да полягам.
Нейде своята вяра загубих.
Искам пак да повярвам във нещо -
в някой момък незнаен и чуден,
за да бъда добра и гореща.
Искам вятър да пее за мене
и слънца пак липите да ронят.
Но сълзите, сълзите солени
упорито надеждите гонят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up