***
Господи, колко съм грешна!
Искам своите спомени да удавя.
Пак да тичам в дъжда под череши
и във топли треви да полягам.
Нейде своята вяра загубих.
Искам пак да повярвам във нещо -
в някой момък незнаен и чуден,
за да бъда добра и гореща.
Искам вятър да пее за мене
и слънца пак липите да ронят.
Но сълзите, сълзите солени
упорито надеждите гонят.
Пак съм тъжна, защото научих,
че жесток е светът към мечтатели.
Но надявам се пак да получа
две писма без адрес и подател.
Искам своите спомени да удавя.
Пак да тичам в дъжда под череши
и във топли треви да полягам.
Нейде своята вяра загубих.
Искам пак да повярвам във нещо -
в някой момък незнаен и чуден,
за да бъда добра и гореща.
Искам вятър да пее за мене
и слънца пак липите да ронят.
Но сълзите, сълзите солени
упорито надеждите гонят.
Пак съм тъжна, защото научих,
че жесток е светът към мечтатели.
Но надявам се пак да получа
две писма без адрес и подател.
© Нели Вангелова All rights reserved.
