12 сент. 2007 г., 19:44

* * *

900 0 8
 

Свят  голям, претъпкан  и препълнен,

свят   зловещ, брутален, безмилостен,

свят  истински си ти и  си реален

свят  коварен си и си банален.

Успях ли с нещо да те променя,

защото в теб съм мъничка искра?

Във тебе,  Свят, съм малка мравка,

поникнала край пътя незабравка.

в голямата тълпа съм аз прашинка,

една топяща, мъничка снежинка.

Безлична съм и незабелижима.

Трохичка съм  от хляба, незначима.

Настъпват ме, поглеждат ме с презрение,

подритват ме дори с пренебрежение.

За малките неща  има ли прогрес,

кой ли проявява  към тях интерес?

Но малките неща са  много важни -

можем да ги запишем с букви главни:

Надежда, Вяра и Любов, Добрина -

те ще направят по-красив  света.


   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остават стиховете...
  • благодаря мили момичета!трогвате ме с топлите си думи.
  • Нели,всички сме малки и незначителни песъчинки във Вселената,но за всеки има място под Слънцето.Ти си чудесна и с тези хубави стихотворения,които пишеш,никак не си безлична и незабележима.Поздрави !!
  • Отново чудесен стих, Нелка!Удоволствие е човек да те чете.Топла прегръдка и целувки!
  • благодаря мили момичета!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...