3 мар. 2008 г., 10:11

* * *

1.3K 0 9
 

 

 

Аз не мога сложни думи да редя.

Те, моите, са простички, човешки,

писани с трепереща ръка

и даже с граматическите грешки.

Всички романтици аплодирам,

с възхита стиховете им чета.

Дори по памет някои цитирам

(каквото влязло в болната глава).

И хумористите харесвам много,

чета ги и се смея даже с глас,

но като тях да ги редя,  не мога -

все тъжни думи пиша само аз.

Това се ражда във сърцето и главата,

на нежните и весели завиждам,

защото много ми е тежко на душата -

във  сиво-черно бъдещето виждам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Натъжи ме! Прегръщам те и те поздравявам за хубавия стих!
  • Пожелавам ти всичкото щастие на света,миличка.Защото го заслужаваш!Прегръщам те!
  • благодаря на всички! Ще се постарая,опитвам се, но все още не мога.Целувка за всички!
  • Толкова е хубаво!Гледай само напред и всичко ще се промени към доброПоздрав!
  • Прекрасно пишеш, Нели...но тъжно!
    Анелия е много права! Промени нагласата...
    Огледай се наоколо...много цветен и красив е светът.
    с много обич, мила Нели.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...